ДОКАТО НЕ Е СТАНАЛО КЪСНО
В този свят на фалш и суета не съществуват идеални хора. Всеки си има и добра, и лоша половина. Няма човек, който да не е изпитвал страх или на моменти да не се е чувствал прекалено слаб и безпомощен, без сили и воля да се защити и да продължи напред.
Но дори когато си стигнал дъното и не виждаш светлина в безкрайния тунел, не допускай вярата да си отиде и да останеш сам с болката си! Отвори сърцето си, не се изолирай в свой собствен свят, пълен с горчиви спомени и с изпепелени мечти! Излез навън, потисни мрака и тъгата, които те мъчат; потърси щастието си, а не чакай то да те намери! Само така ще се избавиш от непоносимата болка, отровила душата ти. Послушай ме... докато не е станало късно...
Разбирам, че не желаеш да ме чуеш. Заслепен си и не виждаш, че се саморазрушаваш, че с всяка измината секунда вървиш към бавна и сигурна смърт. Моля те, спри се! Проумей най-сетне, че това не е изходът! Събери сили, докажи ми, че си същият волеви човек, който не се предава при най-малката трудност!
Не... Ти не си вече същият. Няма го блясъкът в очите ти, не чувам да бие трепетно сърцето ти. Забравил си, че живееш, че има за какво да се бориш...
А защо? Защо позволи болката да те управлява? Не ми повярва, че вървиш по грешен път, и сега какво?
Какво ще правиш? Мълчиш... По изражението ти не се чете никакъв отговор... Пълно безразличие. Сякаш ти е все едно дали ще се избавиш от ада, в който си се оплел, или ще останеш завинаги там.
Безкрайно наранен от подли лъжи и от измамни мечти, не намираш сили да се изправиш срещу проблемите си и безропотно се примиряваш с жалката си съдба.
Времето лети, сезоните се сменят, умират и се раждат нови души, а ти си се превърнал в жив труп. Нямаш жизненост и воля за борба, останали са ти единствено отчаянието и безнадеждността – новите ти приятели, а може би и единствени. Аз нямам повече възможност да ти помогна. Остана ми само да се надявам, че ще прогледнеш и ще съумееш да се изправиш на крака, да излезеш сред светлото утро и да затвориш тази болезнена страница от своя живот. Дано само когато се усетиш не е станало прекалено късно!...
Моника Велинова
ІХ в клас
ЕГ „Акад. Л. Стоянов”
Благоевград
Трудно е да си различен
Трудно е да си различен.
Трудно е да се откъснеш от обществото и да живееш в свой собствен свят, различен от този на другите. Ако не си като тях, ти си като вълк единак.
Хората те отхвърлят, не могат да те разберат. Трудно е, като излезеш навън, да ти се подиграват и да те сочат с пръст.
Яд те е, като гледаш през прозореца как децата играят различни игри, а ти седиш вкъщи и си казваш: "Де да бях и аз като тях!". И искаш да се присъединиш към другите, но не можеш.
Обаче има и хора, които те разбират, помагат ти. Това са твоите приятели и близките ти. А приятелите ти са също като теб – различни. Те ти съчувстват. Става им неприятно, като слушат обидите към теб. И въпреки техните усилия да те защитят, не можеш да се измъкнеш от суровата реалност.
Но не се отказвай! Бори се! Колкото и да ти е трудно, колкото и отчаян да си, бори се! Съпротивлявай се и покажи на останалите, че и ти имаш права! Покажи им, че не те интересува тяхното мнение! Може да постигнеш нещо, но може и да не постигнеш нищо. Но поне ще знаеш, че си се опитал и не си се оставил хората да те мачкат и тъпчат. Ще знаеш, че си се противопоставил на нещастията в живота, че си казал "не" на мъките.
Никой не би искал да има твоята съдба, ти – също, но животът те е ощетил и те е обрекъл на страдания.
Димитър Палански, 9б клас
ЕГ „Акад. Л. Стоянов”
Благоевград